Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българската възрожденска литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели стои цяла пропаст. С дълбочината на своите идейно-емоционални послания, на своите прозрения

Има предели на радостта и страданието, на величието и падението, отвъд които човешката реч става като че ли безсилна и тя изразява потреса от тях с драматично противоречивото определение „неизразимо".

Яворов създава тюетичен свят, който носи печата на едно-изключително силно страдание. В стиховете си поетът отразява своята същност, раздирана от съмнения, люшкащи се между различни крайности и противоположности.

Името на Иван Вазов в историческото и духовното ни развитие се превръща в символ на една вечно будна гражданска и творческа традиция, във въплъщение на безкористния патриотизъм и вродената демократична нагласа...

Кратък анализ на стихотворението "Тихият пролетен дъжд" на Николай Лилиев...

Поемата “Ралица” е доказателство за умението на поета да свърже традицията в българската литература с духовните търсения на модерния творец...

Елегията “Да се завърнеш в бащината къща” е лирическа изповед на модерната душа – пронизана от трагизъм, раздвоена между минало и настояще, между мечта и реалност. Текстът се вписва в цялостното творчество...

Анализ на книгата "Тютюн" от Димитър Димов...

Основен проблем в поемата “Cis moll” е изборът на отделната личност и мисията на твореца,на неговия дух.Чрез страданието на великия композитор Бетовен,поетът осмисля въпроса за мисията на човека на изкуството.В „Микел Анджело” проблемът за твореца...

В своите разкази Йордан Йовков разкрива многоликия живот на българина, неговия трудов делник и светлия празничен миг на отдих...