Одата „Българският език” от Иван Вазов е едновременно възхвала и защита на родното слово. Произведението е създадено по конкретен повод. Самият Вазов отбелязва, че го е написал в отговор на многобройните твърдения на чужденци и на наши сънародници, че...

Стихотворението започва с обръщение „Не плачи, майко, не тъжи...”. лирическият герой желае да утеши майката („не плачи, не тъжи”), той е съпричастен към болката („клета”) и тревогата й („аз зная, майко, мил съм ти”)....

В образа й са въплатени характерни черти,присъши на поведението на девойката в условията на патриархалните нрави в българското село. На Гергана не са чужди народните ...

Съчинението "За буквите" е написано в края на 9 в. Вероятно е предназначено за Преславския събор от 893г.,на който славянската писменост е утвърдена като официална за България...

В поезията на Елисавета Багряна потомственият родов корен е духовна стойност на лирическите образи на "Вечната и святата"...

“Железният светилник” е не само роман на преломни за народа ни години на отстояване на българщината, но и съкровищница на богати и запомнящи се образи. В него Димитър Талев като че ли съсредоточава цялата си любов и познание за женската дума....

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа – това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Лириката на Ботев е потресаваща картина на робската действителност.Животът на българския народ люлян в "робска люлка" е една безкрайна елегия.В своята едноименна творба "Елегия" Ботев представя народа като живо погребан мъченик...

Лирическата поема „Градушка" е стегната в железния пръстен на обречеността - не само смислово и емоционално, но и композиционно. Тя започва с описание на селските злочестини ....

Написана в характерната за Вапцаров монополична форма. Сихотворението "Писмо" е една лирична изповед на бореца осмислил своя живот с участието си в големия двубой.