Чрез физическите портрети на хъшовете Вазов е успял да разкрие реалното състояние на героите - тежкият емигрантски живот ги е състарил преждевременно, в някакъв момент усещаме дори обречеността им, но у тях има сила, която може да ги преобрази.

Гласът на поета и неговите послания към читателя са чути и в стихотворението "Псалом на поета", което е част от сборника му "На Острова на блажените".

В стихотворението "Новонагласената гусла" - представителна творба на Вазов от ранната му стихосбирка "Пряпорец и гусла", излязла през 1876 г., ясно се откроява стремежът на младия автор да формира проблематиката на своя творческа вселе

Обичта към България и към всичко, което се включва в понятието Родина, определя насоките на Вазовото творчество. Отечеството за твореца е онзи свещен идеал, в името на който човек трябва да живее, да работи, да се бори и дори да даде най-скъпото...

Вазов се утвърждава като творец в годините непосредствено преди Освобождението, когато националното самосъзнание, родено през Възраждането, празнува своята зрелост.

С думите "Жив е той, жив е!" започва най-великата българска песен за борбата срещу робството. Тези думи наблягат в началото, но замират в края на изречението.

Историческата епоха, която наричаме Българско възраждане, протича във времето на XVIII и XIX век.

В експозицията на разказа Иван Вазов рисува ярка картина на драматичните исторически събития, свързани с преследването на оцелелите Ботеви четници.

Идеята за подвига се ражда в живота и се претворява в изкуството в драматични епохи на напрежение и изпитание.

Пътят, по който идва героят, е не само страшен, но славен, защото се е обрекъл на най-благородното дело.