Мотивът за безсмъртието на героичния подвиг, концепцията за "смъртта като живот", както я определя големият критик д-р Кръстьо Кръстев, се налага като проблемно емоционално ядро на Ботевата поезия.

Поетичният текст на Ботевия "Странник" носи белега на "странната" художествена самота не само като наложена идейно-критична изолация от канонизирани идеологемни интерп¬ретации на поколения български литературоведи, но и поради нетипичн

Творческката история – Вазов започва да пише "Немили – Недраги" през 1882г. в Пловдив.Публикува я през 1891г.

В одата "Опълченците на Шипка" Вазов влага своята теза, че краят на Българското възраждане увенчава историята ни със слава, зас¬лужена от народа ни, който постига своята свобода с цената на саможертвена храброст.

В своята творба поетът-революционер Христо Ботев отразява чувствата и душевните терзания на бунтовника, поел по страшния, но славен път на борбата.

Моят свят - това не е просто пространството, в което съществувам, а нещо много повече - моите чувства, преживявания, емоциите, които изпитвам в момент на радост и тъга, всичко онова, което е важно за мен...

Свободата като ценност е една от основните идиелогически мотиви на българската литература.Тя е основен фактор,без който животът е невъзможен.Началото на този мотив намираме още през Възраждането,поради необходимостта от освобождаване на българската нация.

Схема за създаване на съчинение - разсъждение ("Една българка" от Иван Вазов)

Мотивът за майката като персонификация на родината е изведена до съвършенство, чрез обединението на двата образа.

Идеята за величието на саможертвата в името на свободата е родила венеца на поетическото дело на Христо Ботев – величавата ода – балада "Хаджи Димитър".