През 1934 г. Излиза седмият сборник с разкази на Светослав Минков – „ДАМАТА С РЕНТГЕНОВИТЕ ОЧИ", Авторът на сборника е сред онези творци, които твърде осезаемо се променят през годините

„До Чикаго и назад"е една от най-забележителните творби в българската литература. „Хвъркатите бележки" на Алеко Константинов се превръщат в пътепис, след като писателят се завръща в родината си през 1893 г.

Одата „Опълченците на Шипка" е последното сгихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов. В нея авторьт влага чувства, характерни за цялото му творчество - пламенно родолюбие, вярност към идеалите на Възраждането

Естествено делнично пространство на работника е фабриката. Отнего се обуславя присъствието на един от най-устойчивите образи влириката на Вапцаров - този на завода.

И ако Смирненски и Гео Милев деперсонализират лирическия си герой и го виждат преди............

Мустаа, с което е известен преди да стане Шибил, и като връх на това отива доброволно да се предаде.

Първото определение, с коетоСераим е въведен в текста, е „чудноеат”.

Грехът може да бъде в егоизма и отчуждението на хората, в изчезналите доброта и любов;

В тази творба се налагат общочовешкимотиви за същността на живота.

Текстът проследява пътя на субективното познание за битието, койтоминава през сетивното, през личния опит на лирическия герой.