Разказът “Другоселец” принадлежи към сборника “Вечери в Антимовския хан”. В него се разискват някои от основеше проблеми, характерни за книгата, а и изобщо за Йовковото творчество - за отношението към другия и за човечната доброта, способността Да се откл

За Йовков - сърцеведа и психолога, смисълът на живота е в съзиданието на красота и насладата от нейните плодове. Но красотата, през призмата на един забележителен творец има разнолики проявления. Тя е красота на тялото и очарованието на външността, така х

Йовков е един от големите майстори на българския разказ. Макар и да следва класическата следосвобожденска традиция на Вазов и Елин Пелин, неговата разказна техника прибавя оригинални моменти, достойни за гения на един голям творец. Йовков се придържа към

Поезията на Багряна се вписва в обновителния дух на двайсетте години на XX век със стремежа към предметност, сетивност и към промяна на стереотипите. Тази поезия е провокативна и смела, тя изгражда нов образ на жената, която иска да изяви себе си, която и

След Първата световна война в нашата литература се наблюдавай много и разнопосочни тенденции. Те са свързани с трескавото търсене на нови ценностни ориентири и на нови послания. Поезията на младите не толкова дава отговори, колкото поставя въпроси. В пита

Първата световна война е историческа и естетическа граница в европейското културно съзнание. 20-те години на XX век не само в България, но и в Европа са време на преоценка. За България това е мъчителен период, в който трябва да се преодолеят раните след д

Двайсетте години на XX век са един от най-трудните периода за България, изпълнен със социално напрежение и конфликти, белязан от разколебаване на националните идеали. Но това е и един от най-интересните периоди в развитието на българската култура - време

Темата за революционната промяна се оглежда в стихосбирката “Да бъре ден!”, издадена през 1922 г. Стиховете на Смирненски от този период отразяват социалните катаклизми, разтърсили Европа по време и след Първата световна война. Октомврийската революция в

Литературната критика и широката читателска публика справедливо характеризират Димчо Дебелянов с прозвището “най-нежния поет на България”. И наистина, в поетичния свят на Дебелянов са вплетени толкова много копнеж, нежност, сърдечни трепети и обич. Лиричн

Краткият живот на Димчо Дебелянов минава под знака на непостигнатия блян. Чувствителната „разнолика, нестройна душа” на поета се стреми да докосне щастието, споделеното приятелство и пламенната любов. Но разочарованието и самотата го тласкат назад към све