Създадена по конкретен повод, одата „Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883 г. - време, когато България се стреми да докаже своите морални и духовни ценности и да намери мястото си в Европа и света

Разказът „Една българка" от Иван Вазов разкрива духовната сила на една обикновена жена от народа, изправена пред труден избор.

Одата „Опълченците на Шипка" е последното стихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов. В нея авторът влага чувства, характерни за цялото му творчество - пламенно родолюбие, вярност към идеалите на Възраждането, патетичен стил, придав

Всяко време ражда своите герои - доблести народни синове, чието величие се изразява в саможертвата за свят идеал. Вълнуващ художествен документ за съдбата на достойните българи, посветили живота си на идеята за национално освобождение, е повестта „Немили-

В „Немили-недраги" Иван Вазов разкрива нерадостния, изпълнен с мъки и неволи, емигрантски живот на хъшовете в Браила. Речта на Странджата е като утеха за изстрадалите души на българите патриоти, измъчени от лишенията и страданията, които изпитват в чуждат

Трудолюбието е висша ценност за героите от разказите на Елин Пелин. То изпълва със смисъл живота им. Често обаче радостта от техния труд се помрачава от нещастен случай или природно бедствие.

Трудолюбието е висша ценност за героите от разказите на Елин Пелин. То изпълва със смисъл живота им. Често обаче радостта от техния труд се помрачава от нещастен случай или природно бедствие.

Най-напред чета и търся отговор на въпроса: „Трябваше ли да съжаляваме, че в нашите гори няма зелено дърво?"

В „Приказка за стълбата" Христо Смирненски поставя проблема за промяната, довела до деградация на човешката личност.

Разказът на Иван Вазов „Една българка" е творба, която разкрива величието на една от многото български жени в последните дни на робството, когато националноосвободителната борба на народа ни изживява своите героични и трагични дни.