Да обичаш другия повече от себе си е едно от нравствените изпитания за героите на вълшебната приказка. Единствено най-малката, третата дъщеря на страшната хала и третият, най-малък брат се оказват безкористни в обичта.

Земна, изпълнена с първичните усети на изначалното в човешката природа, е поезията на Елисавета Багряна. Духовната изтънченост на стиха придава особено настроение на посланията, в които е скрита непозната виталност.

В повестта „Немили-недраги" Иван Вазов разкрива сложната човешка и националноисторическа съдба на „един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава".

Времето е най-жестокият и неумолим съдник на човешките дела във всички измерения на чудото, наречено живот. То произнася и изпълнява сурови присъди, подлага на забрава незаслужени триумфи.

Безкрайно богато е българското народно творчество. Наред с приказките, песните, пословиците и поговорките, свое художествено място във фолклорното ни наследство заемат народните предания и легенди.

Още в началото на повестта Елисавета впечатлява с красотата си. Налага се като отрицание на военната разруха и грозота. В продължение на цялото повествование писателят е вгледан в жадната й за любов душа, в надеждите й за бъдещето, в развитието на ценност

Алеко Константинов е пътеписец, който търси и открива красотата и хармонията в природата. С голямо умение и художествено майсторство, с талант на естет, той рисува в пътеписа си „До Чикаго и назад" грандиозността и величието на Ниагарския водопад.

Цялото си творчество Иван Вазов посвещава на България. Закърмен от малък с любов към всичко родно, с преклонение и гордост писателят възпява българските герои - борци за народна свобода, българския език дар от дедите ни, българската природа - красива и ве

Дебеляновата творба „Да се завърнеш..." е вътрешно огласена от скрития вопъл на лирическия герой по скръбния образ на родното. Той е свиден спомен за безвъзвратно отминалото време, което присъства като носталгия по роден дом и близки.

Чрез основната опозиция в стихотворението-живот-смърт, Ботев противопоставя и обединява подвига на само-жертвалия се и достойния, изпълнен с премеждия живот на човека, устремил се към свободата.