Всеки млад човек, опознавайки живота, навлиза в него с много въпроси и очаквания.

Единственото, което не можем да върнем в този свят, е времето. То неумолимо се търкаля и понякога ни кара да правим равносметка на делата си. Досега не се е намерил човек, недокоснат от безмилостната ръка на времето, както и такъв без минало или бъдеще.

Мечтите са отражение на сложната човешка душевност и плод на въображението ни. Съществуването им е необходимо за опора на човека в трудния и суров живот.

Това за мен е щастието - любовта и добрите, истинските, всеотдайните приятели.

Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество, имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.

Хей, помниш ли, че нарекох темата тривиална и глупава? И те попитах как не ви е омръзнало да разсъждавате все върху тези екзистенциални теми и да пишете едно също...

Живеем в двадесет и първи век - време на прогрес, разцвет на науката и технологийте. В забързаното ни ежедневие хората на новото време все по-рядко си задават въпросите: "Откъде идвам?"...

Любовта е изпепеляваща, страстна и драматична като природно бедствие.

Говори се, че най-ценният дар, който е даден на нас, хората, е животът...

Пукна пролет. Въздухът се изпълни с великолепен аромат на свежи цветя. Птичките и децата започнаха да играят и да пеят весело в парка. А песента им като че ли нашепва: "Ние сме щастливи. А ти?"