Да живеем и да се учим с любов. Да се научим да преработваме омразата в любов, защото светът на любовта е свят на светлина и познание...

Границата между нормалното и крайното е изключително тънка. Действията на човек от гледна точка на морала на обществото и на различните личности,ги виждат както като привилни,така и като грешни и осъждани...

Есе върху "Жена" от Елисавета Багряна Болка...Тя разкъсва усещането за действителност, взривява миговете, рисуващи пътечката на твоето днес. Но е истинска, често единствен знак, че съществуваш...

Едно трогващо есе за нещата от живота и още нещо може би ...

Аз мисля, че днес не съществуват или ако съществуват, те се броят на пръстите на едната ръка, мъже, които притежават такова благородство и жертвоготовност, присъщи на истинските рицари.

В дълбочината на стихотворенията на Ат.Далчев се крие пределно субективно усещане за човешкото страдание и безутешност.Чувства се противоречието между неговото поетично "аз" и света и с неспокойните въпроси за човешкото страдание и смъртта...

Има ли нужда съвременното общество от Донкихотовци? Да,има! Има нужда днес,ще има нужда утре и в бъдеще-във всички времена,защото борбата между злото и доброто е вечна.

Животът и изпълнен с много изненади, с много препятствия, срещи с различни по характер хора. Така както преди няколко дена мой познат, който аз действително не познавах много добре, ме попита: "Какво обичаш най- много?"

Любовта е най-прекрасното, най-силно и всепобеждаващо чувство,на което са подвластни всички хора от младостта до дълбока старост. Тя е толкова могъща, че руши всички окови, всички поставени пред нея от обществото прегради...

Не помня нито кога, нито къде, но веднъж бях чула притчата за гълъбите, за двата вида гълъби. Първите са умерени, не летят на високо и не се спускат рязко надолу.