Вървя по улиците на София и виждам безброй коли, скъпи магазини, изнервени граждани и всеки от тях, забързан и оплетен в своя малък свят. Никой не забелязва нищо около себе си. Повечето са като слепи за околния свят....

Винаги искат нещо повече или нещо различно....

Още от малки момиченцата си мечтаят да срещнат принца на бял кон,който да ги сапси,а момченцата да срещнат невероятно красивата принцеса и да спечелят любовта й...

Когато човек се изправи пред сериозен проблем в семейството си, като да речем: слаб успех на детето, слаба мотивираност да напредва в развитието си и да успее в живота или пък, не дай Боже, лоша компания..

Истинското приятелство е едно от най-хубавите неща в живота. То се изгражда стъпка по стъпка. Когато имаме близък приятел до нас преживяваме по-лесно мъките, а радостите са по-сладки.

Всеки човек обича родния си дом и семйството. Всеки човек изпитва носталгия и копнеж по бащиното огнище и близките на сърцето си хора, когато е далеч от тях..

Според поети, писатели и философи семейството е общество в миниатюр, а ако е здраво и сплотено, дава сигурност на цялото общество.

Всеки ден зачестяват страховитите новини - катастрофи, самоубииства, глад, безработица, корупция, изнасилвания, инфлация, престъпност....

От мрачните пространства на един град, "огрешен и позорен", приглушено прозвучава гласът на дълго стаявано съкровено желание - да бъде извървян пътят назад към миналото, да бъде върнат ходът на времето и възкресена картината на отлетялото щастие

Франсис Бейкън е казал: "Книгите са кораби на мисълта, странстващи по вълните на времето, грижливо носещи своя скъпоценен товар от поколение на поколение." На мен ми се струва, че тези кораби потъват като величествения Титаник, сблъскали се с ай