Когато неотдавна се разхождах в парка, ми се случи нещо, което ме накара да се замисля над някои неща от живота....

Помниш ли онзи път, когато едва не те сгази един мотор? Беше застанала по средата на улицата и само невероятния ти късмет те спаси от сигурна смърт....

Като дете си мечтаех за приключения. Интересувах се от тайнствени неща, но никога не съм подозирал, че това може да стане действително....

Създава, но никога не се изморява, не се изтощава. Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното. Крепи всичко– от вътре и от вън, но сам не взима участие в нищо..

Къде е любовта? В пролетното цвете или в светлите детски очи? Любовта – символизираща доброта, надежда, радост и красота. Къде е тя? ... Как къде? – В сърцата на хората. В душите и очите им....

Всеки човек обича родния си дом и семейството. Всеки човек изпитва носталгия и копнеж по бащиното огнище и близките до сърцето си хора, когато е далеч от тях..

Доброто и злото са като двете страни на една монета – те не просто съществуват заедно, те се приливат едно в друго и границата между тях понякога се губи..

Чрез книгите си Паулу Коелю показва своят философски мироглед. Той разкрива, че въпреки всички трудности животът е дар, който трябва да се изживее по най-пълноценния начин..

Днес аз се заемам с нравственото си задължение и стремежа да се самоусъвършенствам като българче в Европа, за да съм част от едно модерно европейско общество..

Есето е написано на български и на английски. .