Втората световна война(ВСВ) избухва на 1 септември 1939 г. Германската агресия срещу Полша ликвидира Версайско-Вашингтонската система на МО и на преден план се поставя въпроса за глобалния геополитически баланс.

Първата световна война се явява логично следствие на цялостното развитие от международните отношения в края на 19 и началото на 20 век. Предпоставка за избухването на войната е обособяването на две военни коалиции – Троен съюз и Антанта.

Френско-пруската война от 1870-1871 г. се счита като водораздел в европейската история на 20 век, тъй като в нея за първи път две европейски сили воюват една срещу друга, използвайки всички ресурси на модерната технология.

Виенският конгрес се свиква през 1814-1815 г. като с него приключва периода на продължителите близо четвърт век размирици и войни. Виенската система на МО коренно променя установеното с Вестфалския Утрехтския мир статукво.

Великата френска революция от 1799 г. оказва влияние не само върху обществено-политическо устройство на Франция, но и в системата на междудържавни отношения.

С подписването на Утрехтския мир през 1713-1714 г. в системата на МО в Европа настъпва период на относителна стабилност.

Започналата като религиозна война в Чехия през 1618 г. 30-годишна война завършва като борба за надмощие в Европа и поставя началото на нова система за развитие на международните отношения.

Системата на МО се свързва с възникването и развитието на националната модерна държава. Началото на системата на МО се отнася в периода, в който възникват националните държави, а именно след Вестфалските мирни договори.

Стабилността и конфликтите са част от серизно теоретическо обсъждане. Стабилността на МО се осигурява посредством техния системен характер.

Политически реализъм (ПР) – Основоположник е американския учен Ханс Моргентау. Представителите на ПР разглеждат МО главно през призмата на силата и конфликтите, които са естествени състояния на МО.