В поезията на Димчо Дебелянов често се повтаря думата "блян". Тя изразява състояние на душата, в което тя (душата) се откъсва от съществуващата действителност, за да проникне в един по-съвършен и хармоничен свят, съществуващ само в мечтите на по

Гео Милев е представител на експресионистичното течение в литературата. Това ново изкуство е тържество на негативните категории в естетиката. Езикът носи разрушителната енергия на словото. Ключови фрази на това ново течение са: див, примитивен, груб.....

Никола Вапцаров е поет новатор, главно заради концепцията за човека, която той предлага в своя дискурс. Новаторският му стил изисква и ново стихосложение, което именно скъсява дистанцията между поета и читетеля и прави творбите му лесно достъпни за ...

В своето начало повестта "Гераците" представлява един мит за хармонията в живота. Родът на Гераците си е създал един свой свят, свят на хармония, обич и разбирателство, в който традиционните християнски и общочовешки постулати са намерили своето

“Бай Ганъо” на Алеко Константинов е творбата с особено звучене за всеки от нас, с много силно въздействие, родено още с първото четене и останало завинаги. Това е така, може би защото в нея оживява образът на онзи “нашенец” с дисагите...

В лицето на Елин Пелин българската литература има един от класиците на художествената проза и най-големия творец – реалист на българското село. Той единствен е пресъздал селската действителност изключително правдиво.

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация, ориентирани към художествено-белетрестична изразност, към проблемите на българския селянин.

Въпреки превратностите на историята, за която и самият Вапцаров говори в едно от най-известните си стихотоврения, творчеството му все още се радва на популярност, което впрочем беше и последното "обвинение" на литературната китика...

Стихотворението си “Цветарка”Смирненски изгражда върху мотива за застрашената младост и красотата. Въпреки че се разгръща напълно едва след 2 строфа,той обединява около себе си както всички следващи, така и предходни строфи.

Стихотворението “Стаята” разкрива трагичната картина на човешката слабост и безпомощност пред времето. Лишен от своя индивидуален облик, лирическият герой напразно търси спасение в миналото...