Текстът събира в съдбовна обвързаност красотата, любовта и смъртта. Красотата отделя притежаващия я от другите, тя е особено изпитание за него.

Светът на Гераците е затворено пространство: домът, полето, земеделският труд. Този космос е проектиран вертикално, като борът, донесен от светите рилски гори, е образ на дървото на живота, символ на родовата крепост......

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация, ориентирани към художествено-белетрестична изразност, към проблемите на българския селянин.

Основната тема, заложена в повестта, е разрухата на Родовия космос и за личностната деградация и нравствена разруха.

В тази особена книга Елин Пелин е прибягнал и към притчовите сюжети, внушавайки ни идеята и си за сложния, изпъкнен с противоречия човешки свят( „Светите застъпници”,”Очите на свети Спиридон”. Една обиколко на свети Георги”).

Художествена изява на неразривния синтез между традиционния народностен подход в пресъздаването на света и човека и на модернистичните традиции в осмислянето на живота и реалноста.

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи...

Знаците на смъртта пронизват битието на Йовковите герои и моделират света на човека с кодове от дълбинните структури на митологията.

През 1949 г. по време на беседа с писатели прозаици на въпроса "Как е написан разказът "Под манастирската лоза"?", Елин Пелин отговаря: "Да ви кажа. Аз имах един чичо поп. ..."

За да проследи как се пораждат у юношата вълнуващите чувства на обич и копнеж към Ангелинка, авторът въвежда още един герой – нейната майка.