В смисловото разгръщане на повестта "Немили-недраги", Третата глава има свое особено място. В нея са изобразени хъшовете с техните дребни кавги и недоразумения,но и с благородните им чувства и светли идеали...

В представата на българина Балканът никога не е бил само географско понятие. Битките, които средновековна България неведнъж печели в проходите му, убежището, което той дава на хайдушките чети по време на робството...

В романа си "Под игото" Иван Вазов разкрива духовно-психологическите измерения на най-драматичното историческо събитие преди Освобождението - Априлското въстание, превърнало се в един от звездните мигове в бъгарската история.

За Иван Вазов природата не е обикновена литературна тема. Тя е хармонията в неговия интимен свят - въздига и успокоява душата му, изостря сетивата към красивото и доброто....

Разкрепостените стойности на българския дух през 60-те години на XIX век раждат ренесансовия смях на Вазов в повестта "Чичовци".

В 18 глва на "Чичовци", са изтъкната темата за плахостта на българина, от предосвобожденския период, и недоверчивостта му към никого. В самото начало на главата е заступена тази тема...

Разказът на Иван Вазов "Една българка" е творба, която разкрива величието на една от многото българки жени в последните дни на робството, когато националноосвободителната борба на народа ни изживява своите героични и трагични дни...

Позицията на Вазов в българската литература: "Патриарх на българската литература" – най-краткото образно определение за Вазовото място в българския литературноисторически развой...

В експозицията на повестта "Немили-недраги" Иван Вазов създава ярка образна представа за бедния изгнанически живот на българските хъшове - герои-мъченици, живот, стоплен от спомена за юначното им минало, от желанието им за участие в борбата...

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа – това Вазов счита за свой неотменен дълг...