Личността на Васил Левски вълнува поколения българи. И днес всеки по своему открива своя Левски и носи образа му в сърцето си като необходима духовна мяра.

Стихотворението "Българският език" е включено в стихосбирката "Поля и гори". Тя е отпечатана през 1884 г.,през така наречения "пловдивски период" – най-плодотворния в творчеството на Вазов...

Вазовият разказ "Дядо Йоцо гледа" въвежда проблема за духовния взор на българската национална самоидентификация...

Доброта, човечност, състрадателност, всеотдайност — това са нравствени добродетели, неподвластни на времето, създаващи представата за християнски морал и устойчивост на човешкото общество.

Иван Вазов справедливо е наречен народен поет. Две от творбите му остават завинаги в съзнанието на народа ни - романът "Под игото" и "Епопея на забравените"...

Разработка на стихотворението "Левски" от цикъла "Епопея на забравените".

"Епопея на забравените" е най-вдъхновеният поетически цикъл на Иван Вазов. Същевременно със своята двойна насоченост във времето той едновременно е пресечна и отправна точка към останалото му творчество...

"Линее нашто поколенье". Основният мотив в стихотворението е протестът на писателя срещу липсата на идеал, който да осмисли живота на поколението и бъдещето на нацията. В този аспект се ражда проблемът за посоката, за духовния компас...

Лиричните настроения в творчеството на Иван Вазов през последните две десетилетия на XIX век са силно повлияни от личните преживявания на поета, раздвоен между героизма на миналото и срама от настоящето. Времето живее с контрастните измерения на епохата..

Героите на Вазовата повест "Немили-недраги" са на пръв поглед странни личности. Те силно и искрено обичат отечеството си, а живеят в чужда земя. Обичат живота, а са готови да се разделят с него, за да извоюват свободата на своята поробена родина