Ако предлагате частни уроци, може да рекламирате услугите си напълно безплатно!
ТРАГИЧНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ГЕРОИЧНОТО В СТИХОТВОРЕНИЕТО
“ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ”
І. В какво намират проявление трагичните измерения на героичното в стихотворението?
1. Жанрът на творбата – ЕЛЕГИЯ – предполага трагични преживявания на лирическия герой, като основни чувства се определят тъгата, разочарованието, скръбта.
2. Формата на творбата наподобява класическа ситуация на ОПЛАКВАНЕ.
3. Темата за СМЪРТТА и отношението на лирическия Аз към нея също предопределя трагизма на преживяванията.
4. Заглавието: съобщава конкретно събитие, думата “обесване”, името на героя са предпоставка за трагични преживявания.
5. Основното чувство на СКРЪБ се внушава от текста на цялата творба.
6. Основен мотив е НАДГРОБНИЯТ ПЛАЧ, който съответства на формата на творбата.
7. Основен проблем – тревогите на конкретната личност /лирическия Аз/ за шансовете на надеждата сред гласовете на смъртта.
8. Кой говори? – ЛИРИЧЕСКИЯТ АЗ
9. С кого говори? – адресатът е “майко моя”=”родино мила”.
ІІ. Как е разработен основният мотив за надгробния плач?
А/ Що е мотив? – в човешкия живот има важни ситуации, които са характерни, постоянно повтарящи се, независими от времето и пространството, в които се случват. Тези ситуации оставят впечатление за нещо трайно и важно – от тях се раждат мотивите в художествената литература.
1. Скръбта по загиналия е дълбоко разтърсващо емоционално състояние, породено от смъртта.
2. Смъртта в традиционния смисъл е загуба, разрушаване на хармонията в човешкия свят, невъзможност за връщане.Самият мотив за смъртта в стихотворението е изведен от връзката на героя с родината.
3. Плачът /риданието/ е реакция на тази непоправима загуба и като мотив е вплетен в емоционалната основа на творбата.
Б/ Как е разположен мотивът за плача в творбата?
- …защо тъй жално, тъй милно плачеш? – 1.строфа, 2.стих
- Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,.. – 2.строфа, 1.стих
- Плачи! – 3.строфа, 1.стих
- …жените плачат, пищят децата. – 4.строфа, 4.стих
- …плач без надежда… - 5.строфа, 3.стих
ИЗВОД: Скръбта е обхванала цялата природа, тръгвайки от вътрешното Аз на лирическия говорител / изразено чрез риторичните въпроси, възклицателните изречения, използваното междуметие /ох!/, обръщението към майката, психологически мотивирано от високата степен на скръбното чувство, а повелителното изречение в третата строфа подготвя обективния разказ за скръбта, който обхваща всичко./
В/ в стихотворението природата е символично пространство, в което са разположени героичното и трагичното. Как текстът го доказва?
|
ИЗМЕРЕНИЯ НА ПРИРОДАТА |
СИМВОЛНИ ЗНАЧЕНИЯ |
|
1. ВРЕМЕТО |
- зима – утвърдена алегория на смъртта /подобен смисъл се открива в “Политическа зима”, “Зимни вечери” на Смирненски/ - парадоксалното е, че в това стихотворение зимната картина е с преобладаващ черен цвят, който съответства на смърт и на политическа тирания/ назоваващи епитети:черна робиня, черно бесило; предмети, които се асоциират с черното: гарван, псета,вълци,гроб,изсъхнали тръни/ |
|
2.ПРОСТРАНСТВОТО |
- самотното поле /сравнение със символичното значение на полето в “Х.Димитър”/ - “глас в пустиня” подчертава атмосферата на самотност |
|
3. ЧОВЕКЪТ |
- индивидуалният персонаж в образа на В.Левски – герой, лишен от активност; - ако в “Х.Димитър” смъртта на юнака ще доведе до продължение на борбата от други, то тук индивидуалната гибел значи гибел на целия народ /един син, Българийо/; - сред останалите персонажи /старци,жени,деца/ липсват мъжете, което обрича общността, представена като семейство, обитаващо един дом, имащо една майка:България, на безнадеждност. |
|
4. ЖИВОТИНСКИ СВЯТ - гарванът, вълкът – традиционни митологични същества, свързани с подземния свят, представени в неалегоричен смисъл; - алитерацията на съгласните “г”,”р”, “з” подсилва злокобността | |
4. Бесилото се превръща в център на всемирната скръб
А/ символ на смъртта;
Б/ илюстрация на конкретен факт, заложен в заглавието;
В/ на него “виси със страшна сила” юнакът;
Г/ централни образи – на жертвения син, Родината – майка /символи на скръбта/
ИЗВОД: Бесилото се превръща в атрибут на насилието и произвола, но и символ на непримиримата готовност да се жертваш в името на майката-родина. То разделя и свързва майката –родина и нейния Един син. Бесилото създава ореол на святост, затова в творбата има момент на възхвала, изразена не по худ.път, а по-скоро в скрития смисъл на текста, защото в живота съществува диалектическо единство между скръбта и нейното надмогване.
Коментари