Лотария, връзки, капитализъм

Лотария, връзки, капитализъм

(есе)

От самото начало беше ясно че масовата приватицазия има преди всичко възпитетелен смиъл. Пари не влизат в хазната, а милионите дребни акционери, докопали по няколко акции от предприятия, които никога не са виждали, едва ли на първи време ще донесат особени идеи в производството. За справедливост при преразпределение на държавните ресурси е още по-нелепо да се говори. Защото това, че кака Гинка получава също толкова инвестиционни бонове като бившия деец външната търговия е все едно в цирка фокусникът да подаде магическата си пръчка на някой от публиката и да му каже : Хайде, сега сме на равен старт, вади зайчета от цилиндъра ! Наместо тази икономическа игра с нулев резултат (защото нищо не влиза в хазната, само се преразпределя от балъците в ръцете на “печените”), не само по-рационално, но и по-справедливо беше да се приватизира касово и получените пари да се вложат в социалните фондове, полицията, пътищата, училищата, болниците и т. н. където пак щяха да принадлежат на всички, при това без оглед на това кой какво знае и къде е бил преди. Но нали трябва да отвикваме да вярваме в държавата, нали трябва да укрепваме вярата в собствеността, а най-добрият начин затова е да получим (или си мислим, че сме получили) една малка част от нея. Затова преди време писах, че масовата приватизация напомня ленинските съботници : те учеха на комунистически труд, тя учи на капитализъм.