Тест за ДЗИ по Български език и литература

Когато говорите с приятел в претъпкано с хора летище или друго шумно място, сте заобиколени от хаос от звуци. Обикновено успявате да ги игнорирате и да се концентрирате върху това, което казва приятелят ви. Ако някой наблизо обаче спомене името ви, главата ви незабавно ще се обърне в неговата посока, сякаш от самото начало сте слушали какво говори непознатият. Ситуации като тази са изключително често срещани и затова трябва да разполагаме с някакъв начин за обяснение на този феномен. Как може нещо, което е било извън интереса ви, така внезапно да привлече вашето внимание?
Слуховата сетивна памет се нарича и ехтяща - термин, използван от Улрих Найсер за описване на способността на психиката да “чува отново информацията почти като ехо. Това е много кратковременен буфер за съхранение на звуци. (Буфер е друг термин за този компонент на паметта, чиято функция е временно да съхранява информацията за използване от по-нататъшен психичен процес.) Всеки звук около нас, който е достатъчно силен, за да бъде чут физически, се кодира в слуховата сетивна памет. Ако звуците са маловажни и са изговаряни от непознати на летището и представляват някакви разговори, които не ви интересуват, по някакъв начин успявате да ги игнорирате, така че много скоро изобщо не достигат до съзнанието ви. С други думи, те не проникват много далеч в паметовата система и “психичният ни запис” за тях не се пази дълго. Просто се кодират и след това почти толкова бързо се заместват с постъпващия следващ набор от звуци. Речта на приятеля ви или споменаването на името ви в разговор наблизо обаче имат друга съдба. Те се кодират и преминават през сетивната памет до следващия компонент – кратковременната памет, където достигат до съзнанието.
Способността ни да обръщаме внимание само на едно от няколко постъпващи съобщения се нарича селективно внимание. Е. К. Чери - един от първите изследователи в тази област, отбелязва, че можем да използваме различни физически насоки, които ни помагат да разграничим две едновременно постъпващи съобщения. Например често се опитваме да стоим по-близо до някого, когото искаме да чуем, отколкото до хората, които бихме искали да игнорираме. Правим това отчасти защото по-голямата гръмкост на по-близкия глас на говорещия е добър ориентир за селективното внимание. Други полезни физически различия включват височината на гласа на говорещия и посоката, от която идва той. Когато тези насоки се елиминират (както става при някои лабораторни експерименти), изследваните лица трябва да използват по-фини различия. Например могат да разчитат на общата тема на съобщението, за да го разграничат.

(Из интернет)