Прочетете текста и изберете верния отговор за задачи 1 – 6:
БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Явлението кандидатстудентски бисер беше най-напред оповестено пред широката общественост във връзка с писмения кандидатстудентски изпит по български език и литература. Ако не ме лъжат спомените, първият вестник, който обърна внимание върху явлението кандидатстудентски бисер, беше вестник „Стършел”. Там бяха публикувани и първите бисери. Любопитно е да се отбележи, че първоначално явлението бисер се свързваше само с изпита по български език и литература. Значително по-късно се оповестиха и бисерите в кандидатстудентските работи по история, като те твърде бързо станаха своеобразен хит. Върхът беше кандидатстудентският изпит през 1983 г., ако не ме лъже паметта, когато във в. „Стършел” бяха публикувани наистина бисерни бисери и от изпита по български език и литература, и от изпита по история. Това беше година, през която се появиха такива твърдения като: „Пауна действа като знак Stop за безчинствата на Индже”; „Люцкан е един истински Господин Никой”...
ГИТА МИНКОВА: Какъв е твоят извод?
БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Общоразпространеното мнение е, че бисерите са плод на незнание на фактическия материал, плод на лошо използване на българския език и на погрешно свързване на различни факти. За една част от бисерите това може би е вярно. Но за най-цветистите бисери според мене определено не може да се твърди подобно нещо. Дори ще кажа, че при тях се наблюдава възпроизвеждането на определени хумористични модели, станали образец и класика. Как бихме могли да оценим по друг начин следното твърдение: „След като прекосила Дунав, руската армия се разделила на три части: северна, която тръгнала на юг, южна, която тръгнала на север”. Точно този бисер от 1983 г. ми напомни един известен епизод от класическия френски филм „Фанфан Лалето”, в който стратегът Луи ХV, за да обърка пруската армия, кара западния фланг на армията да напада на изток, а източния – на запад...
ГИТА МИНКОВА: С любопитно становище за същността на явлението кандидатстудентски бисер чухте Борислав Георгиев от Института за български език.
(Из интернет)
Текстът е откъс от: