Позната като една от многото геро­ини в Тиванския митологичен цикъл, Антигона е вече цялостно изграден драма­тургичен образ.

Най-пълна картина на мирния живот на древните елини Омир е нарисувал с описанието на щита на Ахил, една картина която е ярко контрастна на войната.

В шеста песен на поемата "Илиада" Омир Въвежда темата за мирния живот. Срещата между Хектор и Андромаха е израз на съпружеска вярност, нежност, доброта, обикновено човешко щастие.

Първа песен изобразява свадата между вожда на ахейските войски - Ахил, и царя на Микена - Агамемнон.

Тема за "Прикованият Прометей" от древногръцкия писател Есхил.

Трагедията "Антигoна" на Софокъл е наречена от Аристотел образцова трагедия. За творбата се твърди, че е прослава на атинската демокрация и че заклеймява всяка еднолична власт.

Едип Цар преминава през множество препятствия, нещастия и случайности...

Омир възпява воинската чест и доб­лест на Ахил и Хектор в XXII песен на "Илиада", която е кулминационен връх в развитие на епическото действие. Два­мата герои влизат в единоборство.

Хектор е един от най-обаятелните образи в поемата. Не случайно по традиция го наричат "любимото чедо на Омир".

Есхил използва за свой герой вече вече съществуващ такъв от гръцката митология, но тук той представя Прометей в друга светлина – не като Прометей – крадец на огъня и измамник, а като Прометей – човеколюбец...