Представата за света, за вселената е представа за двуликост - светът се явява едновременно и светлина - космос (хармония), и мрак - хаос.

Трагизмът на Антигона като силна и непреклонна личност се проявява в това, че на нея й е съдено от Съдбата да защити своето разбиране за човещина с цената на крайно напрежение на волята, с огорчението, че не среща очакваното разбиране......

Трагедията "Антигoна" на Софокъл е наречена от Аристотел образцова трагедия. За творбата се твърди, че е прослава на атинската демокрация и че заклеймява всяка еднолична власт.

Омировият епос "Илиада" е показа­телен за възгледите, разбиранията и ценностната система на античните елини.

Софокъл е автор на много трагедии. Той живее и твори през V век пр. Христа, когато театърът взима дейно участие в решаването на основните въпроси на времето.

Илиада от Омир е класическо произведение, останало в историята през поколенията като пример за древногръцките герои, за тяхната смелост и сила.

Омир възпява воинската чест и доб­лест на Ахил и Хектор в XXII песен на "Илиада", която е кулминационен връх в развитие на епическото действие. Два­мата герои влизат в единоборство.

Според Аристотел героите на Со­фокъл имат определена цел, към която неотклонно се стремят.

Втора песен на "Илиада" представя протеста на Терсит - обикновения войник, срещу Агамемнон - царя на Микена, който обявява край на войната, за да изпита подчинените си...

Първа и Втора песен на "Илиада" представят конфликти между царя на Микена и неговите подчинени. Участващ във войната, за да защити честта на рода си, а също и да извоюва бо­гата плячка...