Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" е истински шедьовър на българската литература.

Пенчо Славейков е този от значимите български поети след Освобождението, чието творчество е свързано с изключителната задача да се преодолее "етноцентризма" на възрожденската епоха.

Името на Яворов се свързва в българската литература с първата проява на модернизма и с кръга "Мисъл". Неговата поезия извежда на преден план терзанията на индивида.

Романът "Железният светилник" е първият от тетралогията на Димитър Талев, за Илинденското въстание.

Епохата и творецът - социални и естетически противоборства. Художникът на горчивото настояще - поет на жадуваното бъдеще. Средищна фигура в развойните процеси на българската култура.

Душевното страдание е най-изпепеляващата и самоунищожителна болка, която разяжда човека отвътре, променя погледа му към света, нещата и хората, изправяйки го пред дилемата да избира между доброто и злото при своята реакция към тях.

"Дервишово семе" е творба, изградена върху основата на силни драматични конфликти, белязали съдбата на Хайтовите герои за един продължителен период от живота им.

Стихотворението "Ний" разкрива това осъзнаване в два етапа: първият – прозрение за собствена многочисленост, и вторият – за революционна мощ и историческа мисия.

Изтощен от труда, той се завръща в дома си за кратък отдих. Но няма спасение от бедите, няма почивка за изстрадалата му душа. Върху главата му се е струпала друга, социална напаст..

Разказът "Дервишово семе" поставя значими проблеми - за рода и правото на избор, за отмъщението и любовта, за егоизма и правото на щастие. В него е описана съдбовната любов, пламнала в сърцата на Рамадан и Силвина.