Продължилото след 1018 г. повече от столетие и половина византийско владичество в българските земи предизвиква редица неблагоприятни промени в положението на българския народ.

Османското завоевание и налагането на чуждата политическа власт в българските земи в края на XIV в. съществено променят историческата еволюция на българския народ.

От 1878 г. започва нов период в историята на българския народ, свързан с възстановяването на българската държава.

След Кримската война промените в международните отношения, задълбочаването на кризата в Османската империя, както и развитието на възрожденските процеси в българското общество съдействат за преминаване на българското националноосвободително движение към е

Средновековната българска култура е сложно и динамично явление, в което се отразяват специфичните особености на различните етнически компоненти, които я изграждат, въздействието на поетото културно наследство и разнообразни външни влияния.

Българското организирано националноосвободително движение достига най-висок връх на своето развитие в създадените в края на 60-те години на ХIX в. ВРО и БРЦК.

Решенията на Берлинския конгрес от лятото на 1878 г. променят политическата карта на Балканитe и разделят Санстефанска България. Българската държава е ограничена в рамките на малкото васално княжество.

С Руско-турската война то 1877-1878 г., завършила със Санстефанския мирен договор, се постига възстановяване на българската държавност върху териториите на трите етнически български области - Мизия, Тракия и Македония.

Прелиствайки съчиненията, посветени на Българското средновековие, любителите на историческото четиво неведнъж са се убеждавали, че това е една епоха от нашето минало, за която малко от направените изводи звучат категорично и неопровержимо.

Протоколът Политис—Калфов от 1924 г. През септември 1923 г., като се възползва от настъпилото след подписването на Лозанския договор подобрение в българо-гръцките от-ношения, българският външен министър Хри¬сто Калфов прави предложение в Женева за създав