Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на Родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа - това Вазов счита за свой неотменен дълг.

За разказите "Задушница", "Ветрена мелница", "Косачи"

Поемата "На прощаване" създадена през втората половина на миналия век, по повод предстоящото преминаване на четата на Желю войвода в България, което е осуетено.

В шеста песен на "Илиада" Омир разкрива неподозираните човешки трепети в душата на Хектор - защитника на Троя.

Поемата "На прощаване в 1868 година" представлява въздействаща лирична изповед на героя.

Софокъл довежда старогръцката трагедия до разцвет и успява да я превърне и истинска драма- с мащабни конфликти, разгръщане на действието и сложни образи.

За пръв път в българската литература Елисавета Багряна откровено и убедително пресъздава душевните преживявания, копнежи, мечти и желания на жената...

Зад безумието на рицаря Сервантес скрива своите уроци за нравствено съвършенство, политическа мъдрост и честност, които би искал да предаде не само на своите съвременници, но и на бъдните поколения.

Димитър Талев е писател с ярко гражданско самосъзнание и будно чувство за историята. Патриотичната линия заема възлово място в неговото творчество и го превръща в достоен продължител на Вазовата повествователна традиция при изображението...

Едва ли друго произведение е прославило така своя автор, както романът – епопея "Под игото".