Основната символика на кръга е времето - космично, изначално, универсално, което в сакралния си аспект се докосва до вечността, а неговото профанизиране е другото лице на трагичното човешко съзнание за живота като съществуване между две небитиета.

Развитие на театъра в Древна Елада, значение, видове и характер на атическата драма, произход и особености на атическата трагедия, представяне на човека в трагедията.

Образът на Кирил Философ блести с особена ярка светлина в българската културна история, защото той поставя началото на един нов писмен език за славяните, дава им светлина и простор за развитие.

Централен образ на Вазовото творчество е Родината. Той има двупланов идеен строеж.

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция , които настъпват след 1956 г.

Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия. Водещо в нея е чувството за личностна, социална, национална и универсална обреченост.

В Ботевата поезия личностното присъствие на човека се измерва с голямата любов към родината.

Базовото художествено изображение на "лудите" - романтични герои, идеолози на бунта, които се противопоставят на робското примирение и покорство; възвишеният идеализъм на революционерите, чиято апостолска мисия се извисява над егоистичната житей

Липсата на "борческа" конкретизация и определянето му като "първо", "ранно" изтласкват стихотворението "Майце си" в периферията на масива от Ботеви текстове или в най-добрия случай го превръщат в подстъп към тях.

В своя роман "Дядо Горио", Оноре дьо Балзак разказва за прекомерната бащина любов и колко много може да бъде пагубна тя.