Паисий. Мъж на около 40. Малко пегърбен, но това впечатление се създава главно от, това че трудно можеш да го видиш във време през което не е заровен в книгите. По лицето му има гъста брада върху която изпъкват живите му и дълбоки очи.

Обикновено мислим за света в трето лице – като за "него". Аз, ние българите, България и светът.

Пълната история на щастието,ако някога бъде написана, ще трябва да обхване различни теми. Тя би трябвало да е история на възгледите за щастието, защото те са се променяли през различните епохи.

Все път,когато се замисля за това ,което съм,за това,което бях и за това,което ще бъда,в съзнанието ми нахлуват различни емоции,моменти и хора...

Размисли за жената, нейното място в обществото и гледната точка на поетесата.

Есе на тема приятелството.

"Въпросът за смисъла и целта на човешкия живот е най – важния въпрос в живота на човека. Защо изобщо живеем? Има ли смисъл нашето съществуване? Каква е целта на живота ни? "

През своя живот всеки човек върви по пътя към себе си, създава се с делата, чувствата и мислите си. Ние притежаваме уникалния шанс да променяме съдбата си дори в мига. И накрая на пътя поглеждаме назад, знаем, че не сме постигнали идеала си

Любов и дълг. Колко познати и уж напълно ясни неща от живота, но понякога в тях се крие дълбока драма, която човек носи в душата до края на дните си. Не са много хората, които успяват да потиснат и заглушат вика на чувствата си...

По-добре да си счупиш главата в някоя стена, отколкото да чакаш стената сама да падне. Аз съм Дон Кихот!