Разкрити са поотделно мнения за свободата, знанието, любовта и приятелството. Всичко сравнено с щастието.

Първо, струва ми се, че максимата звучи по-добре, не точно така, а по начина, по който съм я написал в заглавието на есето: За да бъдеш самият себе си, трябва постоянно да се променяш!

В България се знае твърде малко за децата с увреждания… За грижите, от които имат нужда те и техните семейства…За това,което се прави или не се прави за тях. Темата е трудна. Човек сякаш изпитва неудобство, срам,страх, предразсъдъци относно хората с ув

“Ако бедността е майка на престъпленията, то недалновидният ум е техен баща.” – Ж. Лабрюйер

Седя тук и за пореден път се опитвам да дешифрирам тези думи: "Адът – това са другите". Темата ми звучи много странно, сякаш зад думите се крие някое послание или някаква подтема. Какво ли си е мислел Жан Пол Сартр, изричайки тези думи?

Библията като писано отражение на Божието слово, заедно с другите свещенни книги /Коран, писанията за Буда / е духовната основа на човечеството, защото в нея са заложени фундаментални принципи.

Защо българите винаги искат да са европейци? Почти съм сигурна, че повечето от тях дори не разбират значението на това...

По света има както любов, така и омраза. Тези две чувства са коренно различни по значение, като смяната на деня с нощта.

Акакий Акакиевич е нарицание за “малък човек”. Той е обезличен още при раждането си,когато майка му му дава името на баща му, а не му измисля собственно...

Възрожденеца Паисий възхвалява пламенно българското в своята малка книжка "История славянобългарская"...