Хей, помниш ли, че нарекох темата тривиална и глупава? И те попитах как не ви е омръзнало да разсъждавате все върху тези екзистенциални теми и да пишете едно също...

Философско-литературни мисли върху идеята за робството и схващането, че света се е освободил от него.

"Дервишово семе" е сред безспорните шедьоври на българския разказ. В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода.

Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество, имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.

Това за мен е щастието - любовта и добрите, истинските, всеотдайните приятели.

За един обикновен човек,в днешно време да загуби децата си е нещо като да пресекът пътя му в живота и да го накарат да се върти в кръг,незнаейки на къде да поеме,как да действа и към кого да се обърне. Но ренесансовия човек, в образа на Гризелда...

Времето върви напред и напред, животът, хората и светът се променят, но Дон Кихот и Санчо Панса винаги ги е имало и ще ги има...

След продължителния период на изолация от външния свят и изостаналост спрямо европейските тенденции по време на вековното чуждо владичество, младата българска култура след Освобождението се развива динамично и многопосочно.

Мечтите са отражение на сложната човешка душевност и плод на въображението ни. Съществуването им е необходимо за опора на човека в трудния и суров живот.

Единственото, което не можем да върнем в този свят, е времето. То неумолимо се търкаля и понякога ни кара да правим равносметка на делата си. Досега не се е намерил човек, недокоснат от безмилостната ръка на времето, както и такъв без минало или бъдеще.