В днешно време има изключително много промени в сравнение с времето, по което е живял Паисий. Вече не сме под робство, а българската нация е вече формирана.

Есе за силата на думите.

Защо българите винаги искат да са европейци? Почти съм сигурна, че повечето от тях дори не разбират значението на това...

От приказните светове на детството всеки от нас тръгва подир добродетелите, за да ги направи част от своето истинско „АЗ”. И колкото повече добродетели вгради човек в своята вътрешна същност...

Всеки истински поет до днес е пророчествувал за своята съдба. В произведенията на всеки истински поет стоят записани, като думи на орисниците, тайнствените слова на неговата гибел.

Библията като писано отражение на Божието слово, заедно с другите свещенни книги /Коран, писанията за Буда / е духовната основа на човечеството, защото в нея са заложени фундаментални принципи.

Историята не е само първото ренесансово произведение в българската литература, но и първата родова книга на нашия народ, не случайно наречена „ Евангелие на българищината”.

Седя тук и за пореден път се опитвам да дешифрирам тези думи: "Адът – това са другите". Темата ми звучи много странно, сякаш зад думите се крие някое послание или някаква подтема. Какво ли си е мислел Жан Пол Сартр, изричайки тези думи?

В днешно време има изключително много промени в сравнение с времето, по което е живял Паисий. Вече не сме под робство, а българската нация е вече формирана.

По "Разни хора разни идеали" на Алеко Константинов