И ето, че продължавам да стоя... да стоя и да гледам тази думичка, написана на друг, а обещана ми на мен..

Разглеждам малката хартиена карта на Европа, и си спомням дори визуално редицата статии, които прочетох в последните две седмици. Всички те се отнасяха до един единствен въпрос – членството на страната ни в европейският съюз....

"Аз" едно обикновено лично местоимение. Кратко и ясно, две букви само. Но колко много озночават те?! Аз – жена сред жените, жител сред жителите, ученик сред учениците, индивид сред индивидите..

В човешкото съзнание има три основни "полета" на светоусещане. Две от тях са мечтата и реалността, често противоположни като позиция във времето и пространството. Третото, единствената силна връзка между другите две, е носталгичната мисъл за бле

Самотата е паяк, който плете паяжината си около теб, после по теб, накрая намира начин и превзема главата ти, за да доведе до пристрастяване. Понякога мислиш за нея, а друг път забравяш, понякога дори ти се иска да се лекуваш. .

Подаръкът на Хефест, гордостта на Ахил – просто щит и доспехи..

Франсис Бейкън е казал: "Книгите са кораби на мисълта, странстващи по вълните на времето, грижливо носещи своя скъпоценен товар от поколение на поколение." На мен ми се струва, че тези кораби потъват като величествения Титаник, сблъскали се с ай

От мрачните пространства на един град, "огрешен и позорен", приглушено прозвучава гласът на дълго стаявано съкровено желание - да бъде извървян пътят назад към миналото, да бъде върнат ходът на времето и възкресена картината на отлетялото щастие

Всеки ден зачестяват страховитите новини - катастрофи, самоубииства, глад, безработица, корупция, изнасилвания, инфлация, престъпност....

Човекът е прашинка от вечността. Литва, следвайки своя земен път, търсещ светлината. Щастието е целта, която искаме да достигнем, но често пъти тя изглежда прекалено далечна....