Дискретната случайна величина е тази, която може да приема стойности в крайно множество. Пример: Сумата на числат, когато са хвърлени 2 зара.

Досега дискутирахме средната и дисперсията на случайна величина, но не казахме нищо за действителната форма на разпределнието.

Първо, правилото за адитивност. Очакваната стойност на сумата от 2 случайни величини е сумата на техните очаквани стойности.

Правилното управление на всички фирмени активи изисква да се отчитат реалните опции, за да получим пълна и точна картина на състоянието на компанията.

Под банкови плащания следва да се разбират действия и сделки между банки и техни клиенти и сделки между банки, свързани с прехвърлянето на пари по банкови сметки, както и плащанията в наличност от банки...

Дисперсия на случайна величина X се представя чрез израза по-горе.

Очакваната стойност на случайна величина, също позната като средна (В генералната съвкупност – Population mean), е среднопретеглена от нейните възможни стойности, като теглата са вероятностите, свързани със стойностите.

За да намерим очаквната стойност на случайна величина, трябва да изчислим всички възможни стойности на функцията, претеглени с кореспондиращите вероятности и да сумираме резултатите.

Пример за дискретна случайна величина. Да предположим, че имаме червен зар, който, когато се хвърли, може да приема стойности от 1 до 6 с еднаква вероятност.

Ако това което правим е наука – то ако дадем едни и същи входни променливи то трябва да получим един и същи резултат. На практика – не винаги е така.