"Градушка"- едно от най-хубавите стихотворения на българската литература е ражда 1900г., бива и днес прочитано със същия интерес и вълнение, както и тогава.

В своета творчество Йордан Радичков по особено поетичен начин интерпретира вечнита проблеми на битието като се вълнува от човешкото посегателство върху съвършената красота на природата.

Героите в разказа са задължени да следват и спазват родовите ценности и традиции, но изведнъж се намесват и тези на любовта.

Мислейки върху романа "Тютюн", откриваме, че в края на краищата това е романът на Борис и Ирина.

Едно от най-големите постижения не съвременната българска литература –"Крадецът на праскови" е най-известната творба на Емилиян Станев.Писана в следвоенните годи-ни на страдание и смърт,тя разказва за събитията от Първата и Втората световна войн

В този опит за анализ в резюме се опитвам да покажа образа на чужденеца според Димитър Димов и обикновения читател.

В поемата "Тавански спомен" Валери Петров насочва вниманието ни към привидно обикновените неща, случки и преживявания, концентриращи във същността си етичните максими, живеци на човешкото съществувание и многобройни превратности.

Майсторът на българкия разказ, белетристът, "битописецът" Елин Пелин е видян не просто като разказвач, а като поет, певец и художник. Още в началото на творческият му път социалният критицизъм е съставна част от мирогледа му.

За обич и топлота копнее главната героиня Елисавета в дома на полковника, където тези чувства реално не съществуват. Животът на двамата съпрузи е монотонен и скучен.

Конфликтът в разказа "Дервишово семе" представя един хуманитарно и общественозначим сблъсък между ценностите на патриархалното общество и ценностите на модерния свят...