І. Увод – Още при самото си създаване трагедията "Антигона" от Софокъл се откроява като изключително явление в културния живот на древна Елада...

"Едип цар" е трагедия на заплетеното действие, представяща събития, които пораждат мъчителни и противоречиви чуства на състрадание и презрение, на страх и в същото време на дързост да бъде предизвикана съдбата.

Омировият човек се направлява само от морални норми – уважение към по-слабия, към беззащитния, по-възрастния, към госта. Той живее истински в своето настояще, движи се от чувството за собствено достойнство...

Образът на Хектор Хектор е един от най-обаятелните образи в поемата. Не случайно по традиция го наричат "любимото чедо на Омир". За него Омир използва епитетите "лъчезарен" и "велик". Образът на троянския вожд няма предходна

Ахил е митологичен герой. Той е син на морската богиня Тетида и земния цар Пелей. Ахил съзнава силата величието си, които са му дар от боговете. Героят е сложен образ, защото съчетава свръхчовешка сила с човешка слабост...

Най-обширно и просторно в произведението са представени образите на Ахил и Хектор, олицетворяващи не само божествеността и богоподобието, но и съчетаващи човешките слабости, изкушения, емоции и несъвършенства...

Полиник е брат на Антигона. Той повежда армия срещу своя брат към Тива, но и двамата умират в битката. Властта взема Креон и той обвинява Полиник в измяна към родината и дава забрана никой да не го погребва, да бъде изяден от кучетата и птиците...

Трагедията на Софокъл "Антигона носи името на девойката от Тива , застанала срещу решението на царя да остави мъртвия си брат непогре*ан. Антигона се налага като пълнокръвен образ в съзнанието на съвременния читател и на античния зрител...

Всяка епоха открива нови страни в смисъла на класическата литературна творба, всяка епоха прави свой прочит на "Илиада". За днешният човек, читател на творбата, Омировият епос е обаятелен и с проблемите на човека изобщо...