Йордан Йовков е разказвач-мъдрец. В неговия художествен свят на доброто и красотата героите непрекъснато търсят смисъла на човешкия живот, на битието.

Творецът утвърждава, че животът е наистина живот, когато преминава в радост от ползотворния труд, от красотата в природата и в човешките отношения.

Доброто се определя много трудно. Доброто за един не винаги е добро за друг. Да си добър означава да си справедлив, честен, коректен в отношенията си с околните, отговорен за думите и действията си..

Ахил и Хектор са два от основните персонажи,две от най-емблематечните лица във войната между ахейци и троянци.Тези два образа са колкото еднакви,толкова и различни по отношение на характер и човешки ценности...

Разказите на Елин Пелин са заредени с онази емоция, която познава всеки, прекарвал летата си на село. Те носят невинния и чист романтизъм на селските лета, очарованието на свежия въздух и душното лято...

Вместването на Вазовото творчество в националната ни литература е многоаспектно и сложно, не толкова поради обема и тематичното разнообразие, колкото поради факта, че на Вазов

Пиесата "Хамлет" е несъмнено едно от най-забележителните произведения в литературата изобщо, както и самият автор, легендарният английски драматург Уилям Шекспир (1564-1616). Не е случаен фактът, че и в днешно време.......

Творчеството на Светослав Минков са нещо съвсем ново, нетрадиционно за литературния свят от 30-те години на 20-ти век.Градът в неговата белетристика е населен с хора автомати, с малки, незначителни, бездуховни същества...

Като типичен героически епоз "Илияда" на Омир обръща поглед към безвъзвратното отишлото си славно и съкрално минало, отнесло със себе си поколения смели герои, силни характери, красиви жени и достолепни богове, участници в троянската война...

Не е случайно, че в паметта на читателя разказът "По Жицата" остава с яркия спомен за бялата лястовичка - птичката.