С елегията „Майце си” Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник „Гайда”...

Ботев е поет на революцията. Неговото творчество не е голямо -обхваща около двайсет стихотворения ,но те са съкровен отзвук на най-значимите проблеми на епохата.

Творческа история, форма на изказ, жанрова характеристика, композиция - сбито обяснение.

Лирическият герой в ранните Ботеви стихотворения дълбоко съпреживява народното страдание, инертността и безпътицата на поробения народ, носи в гърдите си воля за борба, долавя своята обреченост и копнее за духовно родствено същество, с което да споделя..

Проблемът за нравственото духовно предателство в художественото пространство на Ботевия трагично проникновен стих намира своята задълбочена философска интерпретация чрез структурния психологичен разрез на категориите...

„Педагогът” възпитава не в знания, високи духовни стремежи и уважение към достойнството на другите хора, а в подчинение или в безотговорност и високомерие.

Стихотворението “Борба” на Христо Ботев издава неговото вечно търсене на политическа свобода и независимост, едно непрестанно осмисляне на морала на българското общество и ценностна система.

Ботевата молитва е повелителен, мо­гъщо разгърнат призив за борба, изграден върху антитезното начало на диалога-отрицание между поет и съвременник.

С този свой стих Ботев обобщава посланието си, което е изповед пред майката и завет към идното околение. Лирическият герой тръгва по пътя на борбата, защото знае, че това е борба за свобода, така жадувана и желана.

Вазовите творби, особено онези от тях, писани на водораздела между освободителния за България XIX век и началото на новото XX столетие, са винаги съзвучни с търсенето на хуманна справедливост както от страна на обществото, така и от самия поет.