Проблемът за националното себепознание във вторият увод на Паисииевата "История".

Образованият човек през Средновековието е трябвало да владее най-вече две изкуства - да познава отлично свещенните християнски текстове (Стария и Новия Завет) и да умее да произнесе публична реч.

В Библията, въплатила митологическия комплекс от образи, които служат за език на християнската религия, се гради двусъставен модел на света – земният свят е в йерархическо подчинение на божествения и се третира като негов видим, несъвършен образ.