Проблемът за националното себепознание във вторият увод на Паисииевата "История".

Анализ на старобългарското произведение "Азбучна молитва".

Старобългарската творба "За буквите" на Черноризец Храбър доказва правото на един народ да има своя буквена система със средствата на философската риторика и художествения паралел между историческа действителност и библейска фактология...

В Библията, въплатила митологическия комплекс от образи, които служат за език на християнската религия, се гради двусъставен модел на света – земният свят е в йерархическо подчинение на божествения и се третира като негов видим, несъвършен образ.

В житието най-общо се описват делото и личността на Кирил- живота му ,учението му ,успехите му ,който го открояват като човек,извършил истински религиозен подвиг...

Исторически контекст : След възстановяването на българската държава през 1187 г.Търново е обявен за престолен град.

Славянският свят е белязан от неповторимият акт на кръщението. Славянското племе е било едно, но вече е друго, то е прехвърлило границата, попаднало е в друго измерение на своето битие...

В "голямата" "История славяноболгарская" на Отец Паисий, наричана макроистория, има множество "малки" историйци, наричани микроистории, които пре-раз-казват "жития"-битията на погинали....

Апокрифът "Ходене на Богороцица по мъките" е преведен от гръцки първообраз. Появата му в индексите на забранените книги говори, че това е станало твърде рано - около 10 век.

Още в зората на своето възникване в старобългарската литература се налага култът към Константин-Кирил Филисоф, като по този начин се подчертава неговото епохално дело на книжовник, събудило за духовен живот славянските народи.