Личи отрицателната нагласа към масовата литература и съвременните художествени произведения, които реално погледнато ангажират читателското внимание поради известността на автора, но бързо замира тяхната популярност.

Чрез разказа "Една българка" патриотът Вазов откликва по своеобразен начин на действителността, тъй като в своята съвременнест вижда само " уродливи явления ", той обръща поглед назат към историческото минало, към предосвобожденската е

Творческа история: творбата е написана през 1939 г. и е отключваща в стихосбирката "Моторни писни"; поетът я приема като своя идейна програма...

Вазов посвещава безсмъртни страници на героичната народна борба за свобода. Живял сред българските емигранти в Румъния, той отблизо опознава живота им и правдиво го разкрива в повестта "Немили-недраги". Творбата е създадена след Освобождението..

"По жицата" е един от тези разкази, който трогва и завладява с идеята за милосърдието и вярата, добротворството и човеколюбието скътани в сърцата на обикновените хора от народа.

Разказът "Една българка" е описание на случка, картина максимално близка до историческото реалното състояние и настроението на населението. В него се откроява тревожното състояние на смут и уплаха от ставащото.

Българският свят през погледа на Алековите фейлетони Алеко Консантинов е човек с екстравертна нагласа, чийто позиции за творчество идват от вън - от обществената и природна действителност и се изразяват с образен материал, зает от и отразяващ тази...

Характерно за Атанас Далчев като поет е,че за него "разумът наред с чувствата" следва да бъде "равноправен фактор" и принципно основание за това е, че "изкуствата са проява на целокупната човешка личност, а не на...

Често определят Блага Димитрова като продължителка на темата за трудната женска съдба в един загрубял мъжки свят. Тя е първата българска поете¬са, дръзнала да изповяда открито устремите на духовно свободната от догми и предразсъдъци жена...

Ивайло Петров избира митологично-религиозния модел на съществуване още в заглавието на творбата си "Преди да се родя и след това" ("преди" и "след това"), за да се опита да намери границата между желаното и постижимото.