Трагическия поет Софокъл замисля творба, в която е представен сблъсъкат на човека с отредената му съдба от боговете и неговият порив да я промени със собствени усилия. В тази трагедия се търси...

"’Едип Цар’’е трагедия за действия,представящи събития ,които пораждат мъчителни и противоречиви чувства на състрадания и прозредие ,на страх и в същото време на дързост да бъде предизвикана съдбата...

Представата за света, за вселената е представа за двуликост - светът се явява едновременно и светлина - космос (хармония), и мрак - хаос.

Тъй като не познаваме литературни текстове преди Омир, работим единствено с догадки за това, какъв изходен материал от художествени произведения и вече готови теми е използувал поетът, за да достигне до своята оригинална сюжетна разработка.

Първите запазени произведения в европейската литература са "Илиада" и "Одисея".

Софокъл е автор на много трагедии. Той живее и твори през V век пр. Хр., когато театърът взима дейно участие в решаването на основните въпроси на времето.

Трагизмът на Антигона като силна и непреклонна личност се проявява в това, че на нея й е съдено от Съдбата да защити своето разбиране за човещина с цената на крайно напрежение на волята, с огорчението, че не среща очакваното разбиране......

Антигона Увод:Трагедията "Антигона" на Софокъл е прослава на атинската демокрация. Творбата представя сблъсъка между законността и моралните задължения, като конфликт между двама от героите Антигона и Креон...

Антигона е един от най-привлекателните образи, съхранени от античността чак до наши дни. Тя се е превърнала в символ на крехката сила, направлявана от любовта...

В цялостното развитие на старогръцката трагедия Софокъл се изявява като "майстор на характери". Централният акцент в неговите творби пада върху непреклонността на човешката личност. Свидетелство за това е трагедията му "Антигона"...