В сравнение с вече утвърдили се „беловласи” науки като математиката, физиката, историята, право социалната психология изживява своето детство (Джонев, 1996).

Социалната психология се обособява като самостоятелна наука благодарение на възхода на философското познание през ХІХ в., но най-съществена предпоставка е интензивното развитие на две нови самостоятелни науки – психологията и социологията.

Социалнопсихологичният поглед е направляван от теории и точни наблюдения на отношенията между индивида и групите в една определена социална среда.

Социалните психолози и други социални учени редовно предлагат обяснения за човешкото поведение. На по-неформално, не -научно ниво, хората предполагат за намеренията, мотивите и действията на другите, като се уповават на ежедневието.

Концепцията за нагласите заема централна позиция в областта на социалната психология. Гордън Олпорт (1897-1967) я определя като "крайъгълен камък" на социалната психология.

Всяко поведение на човека се реализира в определени условия, с определена социална цел и при определени субективни възможности. Следователно то се регулира от съвкупност обективни и субективни фактори.

Човек се ражда без каквато и да е култура. Той трябва да бъде трансформиран от своите родители, учители и други в културно и социално можещо животно.

За съвременния човек понятието „група” е достатъчно привич-но. В исторически план, изключвайки факта, че от незапомнени времена хората образуват помежду си определени съдружия, думата „група” е възникнала сравнително късно.

Групите варират в много отношения: размер, продължителност, ценности, цели и мащаб. Едно от най-важните измерения е размерът. Най-малката група е диадата, или групата от двама души.

Лидерството е свързано с понятията “контрол” и “сила на групата”. Лидерството може да бъде насочено към поддържане на междуличностните отношения в групата или да подтиква групата за постигане на нейните цели.