EXCEL
I. Настройка на средата на Excel
1. Стартиране: Start /All Programs/ Microsoft Office/ Microsoft Office Excel
- File
- Edit
- View
- Insert
- Format
- Tools
- Data
- Window
2. Потребителски интерфейс (организация на прозореца на Excel (фиг.1)): 2. Настройка на изгледа -- от View - Режимите – Normal/PageBreak Preview - Toolsbars 1.Formula Bar – за работа с формули 2.Status Bar – информация за някои включени клавиши 3.и др.
II. Действия с работни листове, колони, редове Work book (Работна папка) – файл, може да се именува 1.Sheets (листове) – до 255 работни листове. Tools / Options / General (картина) Върху всеки листа се разработва таблица, разполагаме с колони (256) и реове (65 535). Колоните и редовете са именувани: колоните с букви: А,B,…..,AA, ...; а редовете чрез номера. Адресиране: А1–име на колона и номер на ред; Всеки работен лист може да се: изтрива, да се въвежда нов, да се мести, преименува и т.н. Тези действия могат да се използват когато кликнем веднъж с десен бутон върху самият Sheet_. долу. Добавянето на новият лист става пре текущият. Или пък от Insert / Worksheet Tези действия важат както за работните листов, така и за колоните и редовете!!! III. Въвеждане на константи, формули, функции Въвеждането на данни в активна клетка на Excel се осъществява посредством клавиатурата. В работния лист на Excel се използват два типа данни: константи и формули. 1. Константи. Това са данни, които директно се набират в клетката и наборът не започва със символа “=”. Те от своя страна могат да бъдат числови (числа, дати, време, валута, проценти, числа с плаваща запетая) или текстови. а). Въвеждане на числа. Excel разпознава въведения набор като число, ако той е константа и включва символи само от следния набор: 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 + - ( ) , / $ % . Е е · знакът плюс пред числото се игнорира; · отрицателното число се представя със знак минус отпред. Ако определено число е показано в кръгли скоби, Excel автоматично го разпознава като отрицателно със знак минус; · една единична запетая, съответно единична точка (зависи в конкретната инсталация на Windows кое означение е възприето) Excel използва като десетичен знак; · интервалът е недопустим символ в числово поле; · по подразбиране въведените числа са с дясно подравняване. б). Въвеждане на текст. В Microsoft Excel текстът е всяка комбинация от цифри, интервали и нецифрови символи. Например: 234ААБ11, телефон, 234 786, 37-234. · Всяко въвеждане, което в началото започва с апостроф, се интерпретира като текст. · По подразбиране текстът е с ляво подравняване в клетката. в). Въвеждане на дата и час. Microsoft Excel третира датите и часовото време като числа. Начинът по който датите или часовото време се визуализират, зависи от формата, приложен върху клетката. Изборът на формат се осъществява в прозореца Regional Settings на Control Panel: · Датите, например 4.01.2004 могат директно да се въвеждат. На мястото на точките може да се използват също наклонена черта “/” или тире “-“. · Часовото време също може да се въвежда директно. Часовете, минутите и секундите се разделят с двоеточие “:”. Например 10:15:30. · Датата и часовото време могат да се изписват в една клетка. Тогава за разделител между тях се използва интервал “ “. · Датите и часовото време са с дясно подравняване. · Комбинацията от клавиши Ctrl + ; (точка и запетая) въвежда текущата дата. · Комбинацията от клавиши Ctrl + : (двоеточие) въвежда текущото часово време. Автоматично въвеждане на серии от данни: Ú Автоматично копиране на данни. Ú Автоматично попълване на числова редица Ú Създаване на потребителска серия от данни.Tools/Options/ Custom Lists/ NEW LIST...... List entries и Add 2. Формули. Последователност от стойности, адреси на клетки, имена, функции или оператори, които изчисляват нови стойности. Формулите започват винаги със символа “=”. Въвеждането на адресите на клетките в записа на формулата може да се осъществи по няколко начина: · чрез набор на адресите от клавиатурата (задължително с латински букви); · чрез щракване върху клетките, чиито съдържания участват във формулата. Тогава Excel автоматично изписва техните адреси във формулата. а). Въвеждане на прости формули Простата формула комбинира константни стойности с оператори, такива като плюс “+” или минус “-“ за получаване на нови резултатни стойности. Оператори. Операторите специфицират операции, такива като събиране, изваждане или умножение с цел, изпълнение на елементите в формулата. Във формулите участвуват няколко групи оператори: · Аритметични оператори – извършват основни аритметични действия, комбинират числови стойности и получават числови резултати. Те са: + Събиране – Изваждане (или представяне на отрицателна стойност, например -5) * Умножение / Деление ^ Степенуване % Процент (поставя се след стойност, например 23%) · Оператори за сравнение - сравняват две стойности и в резултат се получава логическата стойност TRUE (Истина) или FALSE (Неистина). = Равно > По-голямо отколкото < По-малко отколкото >= По-голямо или равно <= По-малко или равно <> Не е равно н Текстов оператор – свързва две или повече текстови стойности в единична комбинирана текстова стойност. & Свързва или конкатенира две текстови стойности в една непрекъсната текстова стойност. Например в резултат на изпълнението на формулата: = ”Салдо=” & “Приходи – Разходи” ще се получи резултата: “Салдо = Приходи – Разходи”. С помощта на адресирането е възможно в една формула да се използват данни установени в различни области и да се използва стойността на една клетка в множество формули. Адресирането идентифицира клетки или групи от клетки в работните листове и указва на програмата откъде да извлече данните за извършване на изчисленията в дадена формула. Възможни са три типа адресиране: относително, абсолютно и смесено.
а). Относително адресиране. Адрес като А1 указва на Excel как да намери друга клетка, стартирайки от клетката съдържаща формулата, или описва местоположение на клетка под формата на разстояние (отдалеченост) в редици и колони от други клетки (следващата фиг.2).
фиг.2/Относително адресиране/ фиг.3/Абсолютно адресиране/ фиг.4/Смесено адресиране/
В конкретния случай чрез манипулатора формулата от клетка E1 (=A1*5) e копирана в съседните клетки с придвижване два реда надолу, впоследствие две колони надясно. б). Абсолютно адресиране. Адрес като $A$1 указва на Excel как да намери точното място на въпросната клетка в работния лист. Абсолютният адрес се създава като се добави доларов знак “$” пред заглавната буква на колоната и пред номера на реда, идентифициращи адреса. В конкретния случай чрез манипулатора формулата от клетка E1 (=$A$1*B1) e копирана в съседните клетки с придвижване два реда надолу (фиг. 3 горе). в). Смесено адресиране. Адрес като $A1 или A$1 указва на Excel как да намери друга клетка като комбинира точен адрес на колона или ред с относителен адрес на ред или колона. Смесен адрес се получава като се добави доларов знак “$” или пред заглавната буква на колоната, или пред номера на реда. Например в смесения адрес $A1, колонният адрес “$A” е абсолютен, а адресът (номера) на реда “1” е относителен (фиг.4 горе). Типът на адреса може да се променя с натискане на функционалния клавиш F4. За целта се влиза в режим на редактиране на формулата. Маркира се адресът на определена клетка (например А1) и се натиска F4. С всяко натискане на F4 типът на адреса се променя в следната последователност: Относителен (A1), абсолютен ($А$1), смесен (А$1), смесен ($А1) – фиг. 5. Относителното, абсолютното и смесеното адресиране са частни случаи от възможностите за адресиране в Excel. В зависимост от местоположението на адресните клетки се различават следните видове адресиране: вътрешно и външно. 4. Функции IV. Форматиране на клетки. Условно форматиране на клетки 1. Форматиране на работен лист MS Excel разполага с множество средства за форматиране на работните листове. По-този начин таблиците стават по-атрактивни, а данните в тях съответно по-четливи. Форматирането може да се извърши по-няколко начина: с помощта на команди от менюто Format, команди от контекстното меню или с бутоните от инструменталната лента Formatting (виж фиг. 6). То може да се извърши само върху области от работния лист, които преди това са маркирани. Някои от по-често използваните формати включват: · определяне на типа на данните; · подравняване на данните в работния лист; · форматиране на шрифта на данните; · форматиране на рамките на таблицата; · форматиране на фона на клетките; · промяна широчината на колони и височината на редове; · автоматично форматиране; Определяне на типа на данните. При активиране на работен лист, Excel по подразбиране определя за всички клетки общ (General) формат. В General формат са представени целочислените числа (1230), дробните числа (34,12), числата с плаваща запетая (3,79Е+08), така именованото научно означение (scientific notation) в случай че, броят на разрядите на числото е по-голям от този на клетката. При маркиране на област с данни, Excel проверява дали може да замени General формата с някои от вградените типове формати. Например, ако числото е последвано от процентния знак, програмата заменя общия формат с този за процент, ако данната представя дата, съответно с формат за дата. Процесът за избор на тип на данните (в случай че не могат да бъдат използвани предопределените за тази цел бутони от лентата Formatting) се осъществява с изпълнението на следната последователност от стъпки: Маркира се областта с данни (фиг. 7): 1. С изпълнението на командата Format/Cells/Number се отваря диалоговия прозорец Format Cells (фиг. 8). 2. Избира се страницата с етикет Number. 3. Щраква се стрелката на полето Category и се избира типът на данните (в случая Number). В Decimal places се определят броят разряди след десетичната запетая (в случая два). Полето Sample показва пример с форматирана данна. 4. Щраква се ОК. Резултатът е представен на фиг. 9. Подравняване на данните в работния лист. Подравняването на данните в маркираната област освен с бутоните за подравняване, центриране Подравняването на данните в Excel е свързано с разположението им рамките на клетката, тяхното отстояние спрямо лява и дясна страна, съответно горна и долна страна на клетката. При активиране на нов работен лист по подразбиране текстовете в клетката са ляво подравнени, числата дясно подравнени, а по отношение на вертикалното разположение, независимо от типа на данните, са подравнени спрямо долната страна на клетката. Хоризонталното подравняване се осъществява с помощта на опциите от списъчното поле Horizontal. То предлага следните възможности: · General – стандартно подравняване в зависимост от типа на данните. Текстовите данни са ляво подравнени, числовите данни са дясно подравнени, логическите стойности и съобщенията за грешки са центрирани; · Left (Indent) – подравняване в лявата страна на клетката. Тук допълнително може да се укаже отместване с брой разряди посредством полето Indent; · Center – центриране на данните в клетката; · Right – дясно подравняване на данните в клетката; · Fill – повтаря съдържанието на маркираната клетка докато тя (и прилежащите клетки) се изпълнят; · Justify – разпределя съдържанието в няколко реда, като го подравнява двустранно. За едноредови данни ефект няма; · Center Across Selection – центриране на съдържанието на клетка в рамките на маркираната област. Прилага се при форматиране общо заглавие на няколко колони или на таблица като цяло. Вертикалното подравняване се осъществява с помощта на опциите от списъчното поле Vertical. То предлага следните възможности: · Top – данните се разполагат непосредствено под горната страна на клетката; · Center – данните се центрират спрямо горната и долната страна на клетката; · Bottom – данните се разполагат непосредствено над долната страна на клетката; · Justify – данните двустранно се подравняват спрямо горната и долна страна на клетката. Превключвателите от групата Text control предлагат следните възможности: · Wrap text – ако дължината на данните е по-голяма от тази на широчината на колоната, те се разполагат на няколко реда в рамките на клетката; · Shrink to fit – размерът на данните се променя така, че да могат да се поберат в рамките на клетката; · Merge cells – обединява няколко клетки в една. Адресът на така обединените клетки е адресът на левия горен ъгъл на областта. Опциите от панела Orientation предлагат следните възможности: · С използване на лявата опция от панела данните в клетката се ориентират вертикално; · С използване на дясната опция е възможно данните да се ориентират под определен ъгъл; · Цифровото поле Degrees изпълнява същата функция, но ориентирането с него се извършва по-прецизно. Форматиране на шрифта на данните. По-често използваните операции по форматирането на шрифта, като избор на шрифт, размер и стил на шрифт обикновено се осъществяват с помощта на бутоните от инструменталната лента Formatting (фиг. 6). Наред с посочените, допълнителни възможности предлага форматната страница Font на диалоговия прозорец Format Cells (фиг.11). Активира се с познатата последователност от действия: Format/Cells/Font. Форматиране на рамките на таблицата. Тънките линии или мрежата, които отделят клетките една от друга в работния лист, по принцип не се отпечатват. За по-добро оформление на таблицата, съответно на отделни нейни части потребителят може да използва възможностите на страницата Borders. Активира се със изпълнението на следната последователност от действия: Format/Cells/Borders. Бутоните от групата Presets служат за: · None – С натискането на този бутон се премахват всички линии в маркираната област. · Outline – Очертава рамка около маркираната област. · Inside – Създава вътрешна мрежа за отделяне на клетките една от друга в рамките на маркираната област. · Outline и Inside – Комбинира горните два формата. Бутоните от групата Border дават възможност за по-прецизно и по-детайлно обрамчване на маркираната област – създаване на линия отляво, отдясно, отгоре, отдолу, по средата в хоризонтална или вертикална посока, или по диагонала на маркираната област. Възможна е и комбинация на посочените формати. От полето Line Style се избира стила на линията: непрекъсната, прекъсната, двойна, съставена от точки или тирета, или комбинация от двете. С натискане на стрелката в полето Color се явява цветовата гама. От тук може да се избере предпочитан цвят за рамката на маркираната област. Форматиране на фона на клетките. Оцветяването и фона на клетките от маркираната област може да се осъществи с бутона Fill Color Фиг. 12 Цветът и фонът на клетките се избират от групата Color, а щриховката от списъчното поле Pattern. Възможно е и смесването на двете характеристики. В полето Sample на прозореца се изобразява изгледа на избрания цвят и/или фон. Трябва да се има предвид че, при използване на черно-бял принтер за печат, цветовете се представят в нюансите на сиво, а това от своя страна намалява четливостта на данните. Промяна на широчината на колони и височината на редове. По подразбиране Excel задава еднаква широчина на колоните и височина на редовете за всеки нов работен лист. Потребителят, в съответствие с изискванията, диктувани от решаването на проблема, може да променя както широчината на колоните, така и височината на редовете. Променяне широчината на колоните. Ако промяната на широчината на колоните не е свързана с точно определени размери, то тя може да се осъществи с помощта на мишката. Извършва се с следната последователност от стъпки: · Показалецът на мишката се позиционира в лентата с имената на колоните върху разделителната линия между две колони. Изгледът му се преобразува във вертикална линия с двупосочна хоризонтална стрелка. · Линията се влачи до достигане на желаната широчина 2. Условно форматиране ная клетки
V. Функционални връзки между работните листове 1. VI.Сортиране на данни в таблица. Отпечатване на работен лист Всяка база данни може да сортира до три колони по азбучен ред, по номерация или хронологично. За всяка една колона може да се избира възходящ или низходящ ред на сортиране. 1. Възходящ ред на сортиране. · Числата се сортират от най-малкото отрицателно до най-голямото положително число. · Дати и часово време се сортират от най-ранния до най-късния момент. · Текстовете се сортират по азбучен ред, като въведени числа като текст се сортират първи. · При стойностите за вярност първо се явява False и след това True. · Грешните стойности се сортират в последователността, в която биват открити. · Празните клетки се явяват в края на сортирания списък. Низходящ ред на сортиране. Excel сортира в обратна посока на възходящия ред на сортиране. Само празните клетки остават в края на списъка. Ред на сортиране, определен от потребителя. Сортирането може да се извърши и по ред определен от потребителя, който да не е нито възходящ нито низходящ. Сортирането на списък с база данни се осъществява със следната последователност от стъпки: 1. Създава се списък с базата данни. Маркира се клетка или цялата таблица на списъка и се избира Data/ Sort… В съответствие с условието на задачата в полето Sort by се въвежда името на първия признак . В полето Then by се въвежда името на втория признак. В съответствие с условието на задачата се избира опцията Descending (низходящ ред).Сортиране на списък с база данни
Коментари