Прочетете текста и отговорете на въпросите след него:
През ужасно вратоломен път ние се спуснахме в дола на Луковица, като оставихме надясно от нас ръта, на който стои важният помашки колибак Свети Петър. Оттук вече пътят ни вървеше се право на изток, в подножието на Арапчал и край реката, засеян ту от прекрасни високи дъбове, ту от ниски, гъсти габраци, що обтачаха бреговете и. Ние постоянно слушахме отдясно екливото шумтене на реката, която блъскаше вълните си в дълбоката каменна матка, дето многовековните дъбове топяха дебелите си дънери. Нататък пътят ни потъваше се в по-страшна гора, която го притискаше до скалистите стени и криеше на всяка крачка невидими пусии. Глухотата и пущинакът ставаха грозни, а сега, при слуха на хайтите, станаха зловещи...
Два часа държи такъв път. На едно място край него, в шумата, видяхме някакви насядали човеци. От пръв път ни се видяха подозрителни, но тозчас познахме в тях неколцина цигани чергари.
Текстът е откъс от: