Прочетете текста и отговотете на въпросите 1 - 4.
Да се сравняваме ние с Ботйова, който е от необикновените хора, какъвто България рядко ражда. Онова, което е липсувало в него като на обикновен човек, допълняло се от талант и дарби, преимущества, с които природата се твърда много скъпи. Хората като Ботйова, с неговите идеали и чуваства, не са подсъдими на обикновените за всекиго съдилища. Тях съди епохата и потомството. Между епохата, с която живял и работил той, и епохата днешна сравнение е нежъзможно. На своето време той бил и цар, и закон, и народна воля, и заем, и бюджет, и всичко. Пет милиона същества, които се казвали българска рая, били неми, вързани, стадо от животни. Техните страдания, рабските им вериги, от една страна, и бъдещето им от друга, докарвали великата душа до полуда. За да не би да стане тлъст човек, да не му влязат в ръката богатства и други блага, т.е., за да не би да стане нему добре, той спял с кучетата по пустите воденици, не ял по три деня, помагал на всички презрени, но не и на себе си. Той търсил такова страшно средство, с което да унищожи всички ония тирани, които мъчат натродите, най-много неговото отечество. Смешно е да се сравняваме с подобни хора, а и безсъвестно да ги обсъждаме, че за великата задача за доброто на милионите лишили едногото да няма хиляди, а само петстотин. Захари Стоянов из „Четите на България; Христо Ботйов”
Текстът е :