Кейнсианското направление в макроикономическата теория възниква преди Първата световна война.

Кръговият пазарен модел илюстрира връзката и взаимната обвързаност между пазарите и пазарните субекти в рамките на пазарната макросистема.

Групата на параметрите на политиката стои на изхода на макроикономическата система.

Производствено-пазарният характер на макроикономическите променливи налага тяхното номинално и реално изчисляване.

В отделни случаи външните параметри могат да се окажат решаващи за развитието на макросистемата.

Обект на макроикономическия анализ са процесите, които се наблюдават на отделните пазари.

Икономическата политика е възможна без формулирането на макроикономически цели, но не и без използването на макроикономически инструментариум.

Домакинството се състои от един или повече потребители.

Не е възможно реализирането на всички макроикономически цели едновременно.

Фискалната политика е елемент от макроикономическия инструментариум на държавата.

Исторически макроикономическата теория възниква като класицизъм.

Монетарната политика е най-противоречивият елемент от макроикономическия инструментариум на икономическата политика.

Икономическата политика се стреми да реализира целите си приоритетно в зависимост от конкретната макроикономическа конюнктура.

Между параметрите на политиката и резултативните параметри никога не може да има пълно съвпадение.

Макроикономическата теория се развива върху основата на единен научен подход.

Възраждането на идеите на класицизма се свързва с обективните процеси на транснационализация, интеграция и международна мобилност на производствените ресурси.

Чистият вносител е субект на макроикономическата теория.

Политиката на доходите е задължителен елемент от икономическата политика на държавата.

Основните макроикономически цели са универсални по своя характер и присъщи за всяка една пазарна икономика независимо от времето.

Агрегатният характер на макроикономическите променливи се състои в тяхното относително измерване.

Разполагаемият доход включва само заработените доходи.

Икономическият доход от домашното стопанство се включва в разходното измерване на БВП.

За икономически сравнения се използва номиналното изражение на БВП.

Най-голямата разходна част на БВП се извършва от домакинствата (личното потребление С).

Добавената стойност отчита приноса на всеки икономически отрасъл за създаването на БВП.

БВП отчита развитието на националната икономика по-точно от категорията БНП.

Междинните стоки се отчитат в разходната, а не в доходната част на БВП.

Националният доход е сумата от доходите на собствениците на факторите на производство.

Оборотът на игралните казина, ако те са легализирани, се включва в изчисляването на БВП.

Инвестициите и корпоративната печалба са елементи на доходното измерване на БВП.

Държавните разходи са елемент на БВП, а не на ЧВП.

Оборотът от продажби на коли – втора употреба, не се включва в изчисляването на БВП.

Косвените данъци са елемент на националния доход.

Разликата между личния и разполагаемия доход е величината на косвените данъци.

Ценовият дефлатор е отношението на между номиналното и реалното изражение на БВП.

Покупката на ново жилище е елемент на потребителските разходи на домакинствата.

Покупката на акции и облигации се отчита в инвестиционната част на БВП.

БВП включва пазарната стойност на стоките и услугите на всички нива на тяхното производство.

Трансферните плащания са елемент от националния доход, но не и на разполагаемия доход.

Икономическото богатство на една страна е натрупаният през годините БВП.

Един от важните недостатъци на статистическото измерване на безработицата е, че полученото равнище се разминава с действителното.

Ако завършите университета и започнете да търсите работа, равнището на безработицата се увеличава.

Бюджетът на средното семейство е разделен между три групи стоки: храна, облекло и транспорт. Теглото на разходите за храна е 65 %, на облеклото - 30 %, а на транспорта - 5 %. Ако 2004 г. е базисна и през 2005 г. храната е поскъпнала с 80 %, облеклото - с 60 %, а транспортът - със 100 %, индексът на потребителските цени е 17.

Цикличната безработица е равна на разликата между действителното и естественото равнище на безработица и може да бъде равна на нула.

Законът на Оукън изразява устойчивата, повтаряща се връзка между равнището на безработица и темпа на инфлация.

Твърдението, че е възможна икономика с нулев реален лихвен процент е безсмислено и невярно.

Терминът БВП в постоянни цени е идентичен с термина реален БВП.

Баща ви е в дългосрочен принудителен неплатен отпуск поради липса на суровини в предприятието, в което работи, но той има постоянна работа, на която очаква да се върне, затова не може да се счита за безработен.

Според статистическите данни е невъзможно реалният БВП да нарасне, ако ценовото равнище не расте.

Равнището на безработица е отношение между броя на безработните и броя на заетите.

Напълно очакваната инфлация има съществен преразпределителен ефект върху богатството на хората, като облагодетелства най-вече кредиторите.

Поведението на длъжник, който в очакване на инфлация решава да плати всичките си дългове, е разумно.

Реалният БВП е равен на произведението от номиналния БВП и имплицитния дефлатор.

Имплицитният дефлатор на БВП се изчислява като отношение на сумата на разходите за всички стоки и услуги, произведени в дадена икономика през дадена година, и сумата на разходите, измерени в цени от базисната година.

Индексът на потребителските цени е индекс с фиксирани тегла на цените в потребителската кошница.

Според методиката на измерване на безработицата хората на непълен работен ден, желаещи да работят пълно работно време, се включват в броя на безработните.

Ако цикличната безработица се повиши, естественото равнище на безработицата също се повишава.

Колкото повече хора се обезсърчават, че ще намерят работа и престават да търсят, толкова повече статистически измерваната безработица намалява.

Ако темпът на инфлация през даден период е по-голям от номиналния лихвен процент, реалният лихвен процент е отрицателен.

Ценовият индекс през базисната година е винаги различен в зависимост от това коя е тя.

Номиналната надница е равна на реалната, разделена на ценовия индекс.

Според теорията за търсене на работа хората разглеждат започването на работа като вид инвестиция, съпоставяйки разходите и възвращаемостта от нея.

Ако потребителската кошница през 1985 г. е 22 000 лв. и това е базисната година, индексът на потребителските цени CPI през 1987 г. е 124, стойността на кошницата през 1987 г. е 17 742 лв.

Вложенията в банките представляват спестявания, но не и инвестиции.

При намаление на лихвените проценти инвестициите винаги се увеличават.

С увеличаване на дохода инвестициите растат, но за по-голямо опростяване се приема,че планираните инвестициите са автономни компонента на планираните съвкупни разходи.

В пресечената точка на кривата на потреблението и 45-градусовата линия спестяванията са равни на потреблението.

Измененията на богатството, цените, очакванията и задлъжнялостта водят до противоположни промени в потреблението и спестяванията.

Равнището на цените е главният фактор за равнището на потребителските разходи

Сумата от средните склонности към потребление и спестяване винаги е равна на единица.

Изменението в разполагаемия доход води до промяна на потреблението, а не до промяна на потребяваното количество.

Индивидуалното потребление зависи само от разполагаемия доход.

Според закона на Сей съвкупното търсене определя съвкупното предлагане.

Класическата теория за заетостта приема, че икономиката е в равновесие при състояние на пълна заетост.

Главният недостатък на класическия подход е, че не може да обясни инфлацията.

Когато пределните склонности към потребление и спестяване са равни, потреблението е равно на спестяванията.

При едно и също равнище на разполагаемия доход вертикалното разстояние между функцията на потреблението 45-градусовата линия е равно на вертикалното разстояние между функцията на спестяванията и хоризонталната ос.

Колкото по-голям е размерът на акумулираното богатство, толкова по-малко ще бъде потреблението и по-големи ще бъдат спестяванията при всяко равнище на разполагаемия доход.

Ако потреблението е по-голямо от разполагаемия доход, средната склонност към потребление е по-голяма от единица.

Домакинствата харчат по-голяма част от разполагаемия си доход когато неговият размер е малък, отколкото когато е голям.

Сумата от пределната склонност към потребление и спестяване винаги е равна на единица.

В рамките на националната икономика разходите могат да бъдат по-големи от доходите.

Спестяванията винаги са равни на инвестициите.