За начало на биологичното земеделие в България се приема 1987 г., когато в Аграрния университет – Пловдив се създава Агроекологичен център с демонстрационна биологична ферма.

Биохумусът (лумбрикомпост) е естествен тор, получен чрез преработка на органични вещества от червен калифорнийски червей (Lumbricus rubellus).

В основата на биологичното животновъдство са методи и практики, създаващи условия на животните максимално близки до естествената среда.

Провеждането на растително-защитни мероприятия в условията на биологично земеделие е трудна задача и изисква богат опит и дългосрочна концепция.

Провеждането на растително-защитни мероприятия в условията на биологично земеделие е трудна задача и изисква богат опит и дългосрочна концепция.

При производството на биологични растителни продукти, трябва да се спазват принципите на биологичното земеделие, както следва:

От практическа гледна точка в България двете понятия сеитбообръщение и ротация се отъждествяват, като начин на разполагане и редуване на земеделските култури във времето и върху определени площи.

За предоставените екологични ползи и услуги на обществото, фермерите биват допълнително компенсирани с финансови средства.

Почвата има ключова роля в биологичното земеделие. Здравата и добре поддържана плодородна почва е най-важното условие за растежа и развитието на здрави растения, животни и следователно на здрави хора.

Биологичното земеделие е специфичен метод на екологосъобразно земеделско производство, който поддържа екологичното равновесие.