Напоследък българинът често борави с иронията. Понякога се чудя дали тази черта – да умее да се присмива, не му е вродена.

Всичко върви по един установен ред. Всеки ден правим едни и същи неща. Животът ни сякаш се движи по течението на една река и ние сме някак безсилни да се борим срещу това течение.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.

Това е моята позиция относно принца на бял кон,подкрепена с много факти от човешкия живот.

В стихотворението си "Родина", поетът Атанас Далчев казва, че се чувства българин, не заради почестите и бранната слава на България, "а зарад туй, че съм безсилен да забравя за ослепените бойци на Самуила..."

Какво всъщност послание се крие в това изречение:"да останеш верен на себе си"?

Случвало ли ти се е да имаш мечта, да бленуваш единствено за нея, а после...после да я изоставиш и тя никога да не се сбъдне?

Трудно е да бъдеш бял гълъб сред черни врани. Но аз избирам да бъда такъв бял гълъб,избирам да бъда далеч от пороците, които те правят зависим, които те приковават към себе си с тежки вериги.

Едно есе за Иван Вазов,свързано с неговия творчески път и неговите произведения.

Любовта. За нея може да се говори много, защото тя има много лица. Любовта е нещото, което те кара да живееш и вярваш..