Живеем в трудни времена, в свят на пошлост и агресия. Всеки от нас се е затворил в себе си. Възрастните се гневят на обществото, на държавата и на какво ли не, не харесват живота си, оплакват се...

Аз не съм изключителна личност. Най-обикновен човек с най-обикновени мисли. Живея обикновен живот. Може би след време няма да има, както обикновено, издигнати паметници в моя чест и името ми може да бъде забравено....

Ние, хората, по- малко или повече сме егоисти. Добри и лоши, красиви и грозни, умни и … не чак толкова, всеки един от нас поставя на първо място мисълта за собственото си щастие...

Хората са забравили тишината. Забравили са нейното значение...

Словото е памет. То извира жизнено и мъдро от недрата на народа и никога не може да бъде завоювано и покорено...

Размишления за това трябва ли да вярваме в Дядо Коледа...

Въпросите, които вълнуват всички млади хора в стремежа им да изживеят живота си пълноценно...

Есе върху едноименната творба на Христо Смирненски

„Горко на този, който понякога не заприличва на Дон Кихот и който понякога не взема вятърните мелници за великани. Великият Дон Кихот омагьоса сам себе си. Той не е глупак. Глупаци са тези, които не виждат пред себе си нищо красиво и нищо велико.”...

Какво е любовта? Миг на наслада, болка и очакване или неизтляващо чувство, което ръководи човека? Хиляди дефиниции, хиляди разбирания…Чувство, което много трудно би могло да се опише...