Есе за Дон Кихот.

Богатството на живота е несправедливо поделена пита. Затова с право българският поет Христо Смирненски отправя укор към него...

Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество,имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.

Както няма универсални човешки ценности, така мога да твърдя, че няма универсално добро. Всеки народ е различен и уникален сам по себе си, също както и всеки човек.

Може би бихме си отговорили "Не, щом го обичаме не би трябвало да го осмиваме и иронизираме". Но всъщност ако се замислим малко повече отговорът ще е да.

Kакъв е смисълът на моя живот? Това е въпросът, който всеки човек си задава през различните периоди от своя живот, когато спира погледа си в миналото и осмисля постигнатото.

Но какво всъщност е човечността? Да бъдем добри с някого, да помагаме на хора, изпаднали в беда, да не се караме помежду си, или просто да се обичаме.

Голяма част от нашите поети и писатели нееднократно са засгали тази тема. Да вземем страданието на децата в поезията на Хр. Смирненски – децата на големия град – чужд на предварително ограбените им съдби. Мъка в скръбните им детски души винаги...

Всеки човек има дълг към своите предци,към рода,който го е създал,но има дълг и към себе си ,към свия сърдечен избор,който ще го направи щастлив.А щастие се постига когато живееш в хармония със себе си и с другите.Една грешка на човек може да му донесе...

Една от вечните дилеми на човешкото съществуване е как да постигне баланс между материалното и духовното.Тази дилема може да бъде най-добре характеризиране с перифразираната симвролична реплика на Хамлет – "Да имаш или да бъдеш?"...